Палеонтологичното находище край с. Дорково, община Ракитово, е най – голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 4-4.5 милиона години. Тогава климатът в района е бил субтропичен, като след последния ледников период се променя и сега е умерен. През късния плиоцен край с. Дорково е текла река, било е савана и е имало субтропична гора. През дъждовния период днешната малка рекичка Мътница е ставала толкова пълноводна, че се е разливала и е ставала като езеро. Но през сухия период е ставала малка и за животните е било трудно да намерят вода за пиене. А те са били много: лъвове, саблезъби тигри, мечки примати, два вида маймуни примати, осем вида плъхове, изчезналите вече трипръсти коне хипариони, антилопи, два вида мастодонти ананкус анвернензис. При своите разкопки по време на българо-френската експедиция през периода 1985-1987 г. палеинтолозите са намерили на терен от 15 кв. м. около 600 кости с различна големина от над 30 вида животни. Такова струпване на костен материал не е намерено никъде в Европа. Според учените костите са се съхранили, защото са били запечатани в три слоя глина. Костите на измрелите животни при едно голямо засушаване са били отнесени по склона от придошлите води при следващия дъждовен период и са струпани в речен завой. Отдолу е имало слой зелена глина. При засушаването и при някое следващо наводнение са затрупани със слой жълта глина. Най- отгоре времето ги е запечатало със слой кафява глина. Поради издигането на терена ( и сега Родопите се издигат на места с 1-2 см. на година) находището се е оказало на склона над с. Дорково. 

Палеонтологичното находище край Дорково е уникално, защото:

  • То е от късния плиоцен, а находища на мастодонти от този период в Европа не са открити. Има находища от ранен плиоцен. В този смисъл е запълнена празнина в научните изследвания.

  • Тук е намерено най- голямото струпване на костен материал на едно място.

  • То се намира на кръстопът- между Европа, Африка и Азия и дава информация за миграцията, еволюцията и връзките на животинските видове. 

  • Тук през 1985-87 година е проведена първата смесена палеонтологична експедиция Изток – Запад, с което е пробита Желязната завеса по време на периода на Студена война през 20век. 

Палеонтологичното находище край с. Дорково е обявено за природна забележителност през 1990 година. Учените от българо-френската експедиция предлагат на мястото да се изгради палентологичен музей. Тяхното предложение намира реализация и на мястото се изгражда единствен по рода си музей. Това е Диорама “Плиоценски парк” – Дорково. Диорамата представлява възстановка на субтропичната среда с обитателите на района от времето на плиоцена. Плиоценския парк показва в цял ръст най- величествените представители от онова време- мастодонтите. 

До мястото на Диорамата се стига от центъра на Дорково по асфалтирана улица около 500 метра, след това по нов път асфалт с дължина също около 500 метра. От мястото се вижда средновековната крепост на Родопите Цепина, която е обявена за културно-исторически обект с национално значение.