Loading...
Село Дорково2021-02-25T10:30:51+02:00
Международен фолклорен фестивал Дорково

Дорково – една разходка назад във времето до епохата на плиоцена 

За Родопите е писано много. Странно очарование крие този край, където си дават среща древни цивилизации и народи – живели или преминали оттук, но оставили по нещо от себе си за бъдещите поколения. Дорково е село скътано в Чепинското корито на Западните Родопи. Историята му като селище се преплита със славното величие на средновековната крепост Цепина и се губи назад във времето. 

 От 16 век, когато се извършило масовото помохамедаване на християните от цялото Чепинско корито, дълги години в Дорково населението било само българи-мохамедани. 

След Освобождението първите християни –  заселници идват тук в началото на века. Това са бежанци от останалата под турско Македония. Македонската бежанска вълна съвпада с изселничеството на много мохамедани, които в перода след войните (Балканска, Междусъюзническа) заминават за Турция. Новодошлите българи закупуват къщи и  имоти от изселниците и за постоянно се установяват тук. По-малък е броят на българите от Тракия – това са семейства, които се занимават предимно със скотовъдство и ратаи. Обширните пасища по планините са били достатъчно условие за тяхното преселване в този край. Интерес представлява и установяването на още една етническа група в Дорково – влашката. До началото на века власите са водили предимно скитнически живот, продиктувано от основното им занимание – скотовъдството. В края на 20-те години много от влашките родове се заселват за постоянно в селищата на Чепинското корито.

Мъжете от семейството продължават да водят чергарски живот със стадата си, стигайки до Беломорието, но семействата им имат вече постоянен дом, където и те се завръщат за най-студените зимни дни.

Така в края на 20-те години в Дорково се оформя една странна смесица от семейства, дошли от различни краища, с различна вяра и обичаи. 

Интересното е, че в тази странна на пръв поглед семесица от хора, вярвания, обичаи през всичките тези години е царяло спокойствие, търпимост, разбирателство. До средата на века целостта на отделните групи не е нарушена, не са допускани смесени бракове. През 60-те години вече има случаи на смесени бракове между българи и власи. След една десетилетие вече са факт и браковете между християни и мюсюлмани. В последните години смесените бракове не учудват никого.

Интересни места и маршрути в село Дорково

Плиоценски парк, село Дорково

Палеонтологичното находище край с. Дорково, община Ракитово, е най - голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 4-4.5

Крепоста Цепина

Родопа планина още пази ревностно своите легенди за храбри воини и чуждоземни принцеси, забулени в безплътния чар на тайнството. Всеки, който тръгне по горската пътека над ракитовското

Полезна информация и често задавани въпроси

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.

По последно преброяване – 8632 души.

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района.

Района е богат на различни видове забележителности. Разгледайте секция свободно време за да се ориентирате какво можете да видите.

Общината е със смесено население от българи, българо-мохамедани, роми и армъни(власи). Всички етнически групи живеят в хармония и спокойствие – общината се гордее със своята етническа толерантност.

Използвайте формата за контакт в секция свържи се с нас на този уеб сайт за да зададете вашите въпроси – ще ви съдействаме с каквото можем!

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

ПОВЕЧЕ ЗА РАКИТОВО

Костандово е сред най-старите селища в Чепинската котловина. Отбелязано е най-рано в документ от 1515 г. Запазено е сведение за него в летописа на поп Методи Драгинов.

ПОВЕЧЕ ЗА КОСТАНДОВО

“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.”

“Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!”

Иван Вазов