По инициатива на Пламен Киселов, секретар на читалище „Просвета 1919 г.” и Никола Бързаков , председател, училищната историческа сбирка, създадена от Васил Лафазански, учител по история и изявен местен краевед, е прехвърлена и съхранена в читалището.

С цел да бъде експониран материала според съвременните музейни изисквания Величка Мацанова се запознава със съдържанието на сбирката и изработва тематико-експозиционен план на тема „ Костандово от древността до днес”. Експозоцията е разположена в зала с площ .100кв.м. Експонатите 160 са систематизирани тематично и са подредени хронологично.

Началото на експозицията започва с витрина , в която е подредена подбрана колекция от вкаменелости ( фосили) на бозайници от палеонтологичното находище при с.Дорково, събрани от Васил Лафазански и учениците му от обекта, преди да започне проучването му от българо-френска експедиция.

Първите обитатели на землището на гр.Костандово датират от края н късния халколит ( края на V хил.пр.Хр.).
Находки- хромелни камъни ( ръчни мелници ) и керамични фрагменти от археологиските обекти в месностите „Мела” и „Барата”, красноречиво говорят за живот през този период.

Изключително важен обект за историята на костандовското землище е проученото тракийско светилище на богинята Хера в месността „Алков камък” от Иван Панайотов ст.н.с.от АИМ, София и Недялка Гиздова, директор на ОИМ,Пазарджик (1976-1986 год.) Установен е многопластов обект от просъществували последователно три хронологически периода- ранножелязна ( XI-VII в. пр.Хр.); късножелязна епоха ( VI-I в.пр.Хр.) и римска епоха и късноантична( I-IV в.сл.Хр. ).

През ранножелязната епоха на мястото е съществувало тракийско планинско светилище. Уникални керамични съдове : кантарос с две високи дрежки и с канелирана украса, който намира аналогии в находките от пластта на Троя VIIВ 2, датиран 1100-900 г.пр.Хр.; двоеният съд и аскосовидните чашки са характерни за този период.

Местното тракийско населиние продължава да почита това свещено място . Разчистени са култови огнища (есхари ), които говорят за изявен култ към пазителката на домашното огнище –богинята Хестия. В експозицията са представени откритите около огнищата богато орнаментирани керамични садове и фрагменти от известната в региона за епохата култова келамика тип „Цепина”.

През римската епоха върху площ от 80 кв.м на „Алков камък” и издигнато тракийско светилище на богинята Хера. ИНФОРМАЦИННО ТАБЛО с цветни фотоси на мраморни оброчни плочи с изображиението на Хера – сама, оловни медальони с древногръцки надписи за посвещение; бронзови медицински инструменти; керамични лампи и керноси ( светилници); сребърни накити ; монети – римски републикански ; на тракийския владетел Реметалк II (21-26 г); на Константин Велики (306-337 ); на император Юлиан ( 360-363г. ) са важно свидетелство за историята на светилището. Оригинални трапезни керамични съдове от светилището са важен пункт в центъра на експозицията. Светилището на Хера е функционирало през периода II-IV в., опажарено след приемане на християнството 366-396 година.

Местното тракийско население е покръстено от епископ Никита Ремесиански .От този период през цялата късноантична епоха (IV-VIв. ) селището , разположено в границите на днешния град играе важна роля в Чепинското корито. Изградените три раннохристиянски базилики в месностите – Беглика, Рангела и Услевата махала съдействат за утвърждаване на хрестиянството в региона. Фотоси от проучванията на базиликите Беглика и Рангела и открития строителен материал : тегули (керемиди ); тухли от подови настилки с изображения на врязани християнски кръстове, водопроводни тръби, долиуми (зърнохранилища) са важни доказателства за българския и християнски произход на населението. Учени предполагат, че късноантичното селище с трите си раннохристиятски базилики е важен епископски център в Чепинското корито.

Изключително значим акцент в експозицията е темата „ „Налагане на исляма в Чепинското корито във втората побовина на XVII в.” Подчертано място заема целият осъвременен текст на летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване на българското население в Чепинско. Редица експонати разкриват запазените сред българите мохамедани хрестиянски традиции, обичаи и реликви като : поставяне на кръст върху предмети в гроба на покойника-тухли и глинени питки с християнски кръст.; запазване на икони в домовете . За християнското минало на Костандово красноречиво говори откритата при разрушаване къща на българо-мохамеданското семейство Пирьови икона на „ Св.Богородица с Христос”. Уникалната икона е предадена на сбирката на училището от 95 годишната Фатма Пирьова през 1964 г. Иконата е от XVII в. и е предоставена от майката на следващите поколения със заръка да се помни хрестиянския произход на рода.

Богата колекция от сечива и инструменти за производсво и обработка на лен документират отделни страни от стопанскиата дейност на жителите на селището.

С фотодокументален материал е представено стопанско-икономическото развитие на Костандово-първата половина на ХХ в.- земеделие и скотовъдство ; втората половина ТКЗС, АПК , тухларната фабрика, цех за персийски килими, фабрика за хмелов грунолат с хмелосусилна.
На табло с цветни фотоси са показани старите семейни къщи от края на XIX в. началото на ХХв.
Издирени са снимки на първата православна църковна сграда; старата джамия и училището от 1906 година; на първите учители и директорите през периода 1906-2016 година. Ценен експонат от началото на миналия век е добре съхраненото знаме на Земеделската дружба в Костандово.

Богат снимков материал илюстрира духовния живот на селището, съсредоточен в читалещито „ „Просвета 1919” – първата сграда на читалището, театралната дейност през първата половина на миналия век;Национален фолклорен фестивал, самодейния театър, художествена самодейност ; ансамбъла за автентичен фолклор с ръководител Митко Карабельов, от втората половина на ХХ в до днес.
Експозоцията завършва с изключително богат етнографски кът с характерните за местното население носии , плетива, тъкани и предмети от домашния бит.

Текстът е предоставен от Пламен Киселов и Величка Мацанова