Крепостта “Кулата-Градот” се издига върху скалист хълм на височина 1302 м. на 9 км югозападно от град Ракитово. От тук се открива гледка към града, крепостта Цепина, яз. Батак, връх Сютка и Чепинското корито. Долината е оградена от гранитни масиви от недрата на които извира минерална вода. Районът около “Кулата” е обитавана още от най- ранна древност, за което свидетелстват керамични фрагменти от ранножелязната епоха и римския период. 

През Средновековието в района на Чепинското корито и по околните върхове се изгражда полигонална защитна система от крепости. Най- известната от тях е крепостта Цепина, отбранителна резиденция на независимия деспот Алекси Слав (1207-1230), която за кратко е столица на родопските владетели (1207-1212). “Кулата-Градот” отстои само на 7 км северозападно от Цепина и предлага директна възможност за наблюдение на хълма с крепостта. Комплексът се проучва архелогически от 2009 г. и включва фортификация с квадратни кули, църква, жилищни сгради и складови помещения. 

Фортификация

Крепостта има обща площ приблизително 4 дка, ориентирана е по дължина на североизток-югозапад и е укрепена с висока каменна стена, която следва естествените дадености на терена. Градежът е от цепен камък и бял хоросан, като материалът е добиван и обработван на място. Сега голяма част от крепостната врата стена заедно с входните и страничните кули е разрушена, а много от градежните камъни са отнесени като строителен материал. От стената са запазени до 43 м. от югоизток-изток-североизток, като на места височината на надземната част достига над 3 м, а ширината до 1,65 м. В основите ширината на стената е близо 1,7 м. Някогашната главна кула откъм юг, външното лице от запад и един отсек на крепостната стена от североизточната страна са разрушени. Засега в укреплението се установява само една главна порта в южната част при стръмния склон, която е била фланкирана от две високи кули. Видно от теренните дадености и строителните останки, портата е имала външна падаща катаракта и вътрешна, вероятно двукрила врата. Засега все още не могат да се установят размерите, нито формата на главните кули. Неизвестни остават също формата и размерите на пространството между катаркта и вътрешната.

Църква

В най- високата част и средата на комплекса се намират останки от еднокорабна църква, ориентирана по дължината на оста в почти точен изток-запад. През 2009-2011 г. църквата е разкрита и са установени нейните план и размери, подовото ниво и наличието на живописна украса. Наосът на църквата е с вътрешни размери 9,5 х 4 м, а притворът – 4 х 4 м. Зидовете са с дебелина 0,9 м, градени от цепен камък на хоросанова спойка. 

Стенописната украса е установена в интериора на цялата църква,  като по- добре запазени са фрагментите по вътрешния овал на апсидата и отчасти по северната, южната и западната стени на наоса. В апсидата на олтара те са нанесени върху тънка варова замазка, като има наличие на два хоросанови слоя – единият груб, а другият по- фин, върху който е нанесен фреското. При него се установява ползването на естествени органични пигменти (охра, черно, бяло и светло кобалтово синьо). Оригиналната тоналност е сравнително добре съхранена, предвид няколковековното й излагане на директно влияние на влага и соли. В стенописите фрагменти от олтара се различава част от фигурална композиция, от която се разпознават най- долната част с ходилата на четири фигури, насочени, както показва стъпването към средата на апсидата. По- голямата част от живописния слой е безвъзвратно изгубен, но декоративната орнаментика при облеклото указва за епископски богослужебни одежди. Следователно в този случай става въпрос за изобразяване на фигурално шествие, насочено към средата на апсидата. Съгласно средновизантийския иконографски канон, характерен за периода след 10 в., и тук център на композицията са съставлявали Агнецът в причастен потир, фланкиран от фигури на църковни отци (св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски и св. Григорий Назианаки). Сцената е известна като “Поклонение на жертвата” (Мелисмос).

Фрагментите в апсидата са укрепени на място от реставраторски екип на НАИМ и транспортирани за реставрация в общински музей гр. Ракитово. Наративният стил на стенописете, начинът на градеж и артефактите до момента насочват към датировка на средновековната църква и крепостта не по- късно от 13 в. Археологическите проучвания и материалът от място указват за обновяването на храма и неговото функциониране през 13-14 и най- късно до 17 в., когато той е бил опожарен. 

В градежа на църквата са преизползвани като сполии отломки от по- стари, късноантичен обработен материал от 4-5 в. Те вероятно произхождат от базиликата на 9 км североизточно от крепостта в м. Николица в гр. Ракитово. Същата бива интерпретирана като раннохристиянската архиепископия Влептос, която до 10-12 в. съществува под това име и е подведомствена на Филипополския митрополит в диоцез Тракия.

“ Кулата-Градот” е една от най- добре запазените средновековни крепости в България и нейното местоположение срещу хълма с централната владетелска резиденция говори за безспорно първостепенната й функция при контрола на подстъпите от изток и югоизток на Чепинското корито. Църквата в крепостта е най- високата известна в България християнска богослужебна сграда. През 1987 г. обектът е вписан като “Средновековна крепост” под номер 26 в Националния регистър на НИОНКЦ при Министерството на културата.