Женитбата на младите дорковци е била важно събитие в обществения живот на селото. Всяко сродяване възрастните обсъждали и оценявали – на мегдана, в кръчмата, на чешмата или в берберницата – все едно, всеки имал правото да изкаже своето мнение.

Харесване и сватосване

Харесването на момата се е случвало от майката и бащата на момчето, като момата се избирала по род – да са добри, да са работни, да са имотни, а също и да са хубави. Като си харесат мома, момковите родители или само бащата отивали някоя вечер у момини да я искат, да питат нейните родители дали са съгласни да я дадат. Ако родителите на момата одобрили момъка – давали съгласието си и се уговаряли кога да бъде годежа. Ако не одобрели кандидата не отказвали направо, за да не обидят родителите му. Ами казвали: “Е, добре сте ни дошли, ама малка ни е още момата, не ни е за даване.”

Годежа

След като родителите са дали съгласието си за сватосването, те уговаряли по между си датата за годежа. Годежа се прави срещу неделя или друг празник. Годежи и сватби не се планували през Коледните, Великденските пости, както и в дните от Коледа до Йордановден, когато са мръсните дни. За годежа у момата приготвят вечеря – готвени картофи, фасул или яхния. Надвечер от момчето към момини тръгва група от най – близките, домашните. Бъдещата свекърва е приготвила баница със сирене, питка и дарове за момата. Бащата на момчето и по-големите му  братя носят ракия и вино. Цялата група, която отива у момата се нарича годежари. Свекървата дарува момата с чорапи, забрадка едноцветна (каврак) или на цветя (кошак), гердан, обеци. Тя или свекъра закичат момата с китка, на която има пара (жълтица). Годеницата целува ръка на свекър, свекърва и другите възрастни роднини. Тя закича годеника си с китка с пара (златна или сребърна) и го дарува с риза и чорапи – домашно тъкани и плетени. Ако момата е от заможно семейство тя дарува и родителите на момчето – с ръкави за риза, чорапи, тъкани кърпи. Всички годежари и близките си момата закичва с китки. Датата за сватбата се е уговаряла още на годежа или в близките дни. С пушечен гърмеж се оповестява, че годежът се е състоял.

На другия ден за годежа знае цяло Дорково. Годениците излизали заедно на хорото, всички им честители. Годеничеството продължавало по 2-3 месеца, че и повече. През цялото време било недопустимо годеницата да отиде у момкови. Не влизал в къщата на момата и годеника – той забирал и изпращал годеницата си само до портата или двора.

Времето на годеничеството бил периода на подготовка за сватбата. У момини през това време се до приготвял чеиза. Неговото приготвяне се започвало много по-рано – когато момата е била още дете. Тъкат се черги, козяци, ресначи, шарени китеници, одеала, тъкани възглавници, покривки за легло и маса, кърпи и др.

Даровете са задължителен елемент от дорковската сватба. Момата която се задомява е била длъжна да “дарува” на сватбата си всички роднини и от двата рода. Дарувала е: ризи, кошули, плетени чорапи, забрадки, кърпи. 

 В четвъртък преди сватбата се редел и чеиза. Събирали са се само жени и дружки на момата, които редели чеиза, като не са допускали да са сираци или вдовици. Редел се е в сандък закупен от бащата на момата. Поставяли го в най- хубавата стая у момини. Вътре се хвърляли лъжица, вилица и дребни монети за късмет на младото семейство. Върху сандъка започвало реденето на чеиза. Най- отгоре се поставяла цедилка, повой (дълга връв, която се увива около повитото с пелени бебе), а в цедилката са слагали пита. Всичко се приготвяло от майката на момата. В него било закодирано пожеланието за бързо сдобиване с рожба.

Като се реди чеиза жените пеели песни. След като наредели чеиза до деня на сватбата всеки можел да отиде да го види. На групи жени от махалите ходели и с критично око оглеждали нареденото, броели различните неща и после всичко обсъждали. 

Интересно е, че чеиза на момата, особено плетените неща, не се давали за модел през първите 2 години след сватбата, за да се запази булката и семейството й от магии.

 Семейството на момчето също се готвело за сватбата. Най- напред канели кума за сватбата. Кум ставал кръсника на момчето. Ако той бил възрастен, отстъпвал на синовете си – кани се най-големия. При някакви уважителни причини старите кумове може ли да се откажат от кумството. Тогава търсели нов кум от близки и приятели на момковата род. 

Свекърът пазарявал и музиката за сватбата – гайдарджия, тъпанджия, кавалджия.

В четвъртък преди сватбата у момкови се правела феруглицата (байряка) за сватбата. Това е специфичен, задължителен елемент от дорковската сватба и до днес. За дръжка на феруглицата се отсича лясково или дряново дърво, добре огладено. Събират се моми и млади булки от момковата рода. Набрали са цветя според сезона и чимшир. С усукан бял и червен конец цветята се прикрепят в горния край на феруглицата, където се вее шарена червена забрадка. На върха на готовата феруглица се поставя червена ябълка. Всичко това се върши на двора у момчето, като през цялото време свири гайда и се пеят песни. 

Определят се и шаферите (девер и зълва) за сватбата. Това са по-малък брат и сестра (винаги ерген и мома, а може и малки деца) на младоженника. Ако няма такива шафери му стават братовчеди или децата на по- големите му братя и сестри. След сватбата те са побратими и посестрими на младото семейство.

В петък преди сватбата майките на младоженците ходели да калесват (канят) за сватбата. Всяка кани своя род. Носили са павурче с ракия, затъкнато с китки.

Сватбата

В събота сватбата започвала. Най-близките от момковата рода, заедно с шаферите отивали у момини за да месят квас. Групата била съпроводена от музикантите. Самото обредно месене се извършвало от зълвата. Тя изтичала питка и около нея играели хоро, след това разчупва ли питката и всички присъстващи получавали от нея. 

В събота вечер у момата се събирали роднини на вечеря. От страната на момчето присъствали само къшните. В двора се готвели манджи, жените – гостенки носели баница, мъжете по кило вино. Гостите носели и продукти за младото семейство – брашно, ориз, захар, пшеница. На булката се подарявали домашни съдове, като вътре слагали пшеница, бонбони и дребни стотинки. Символа, който носят е следният: пшеницата – за плодородие и берекет на бъдещото семейство; банбините – да им е “сладък” живота; парите – да са заможни.

 В неделя сватбата започвала отрано у момкови. Най- напред малка група заедно с музикантите отивали у кума. Носели му салата, ракия и ядене – да хапне, да пийне и да е готов за сватбата.

След това отивали за девера, ако не е от къщата на младоженеца. Връчвала му се е феруглицата, която до забирането на кума се носела от шафера. Групата, играейки хоро се отправяла към булката, за да й занесат валото. Навръщане от момата пак минавали през кума, за последни уточнения за часа, изиграва ли едно хоро и се връщали у момкови. 

У момата пък протичала подготовката й за венчавката. Обличали я с нови дрехи- везена риза, надиплен червен или винен сукман, бели плетени чорапи, бродирана престилка, черни обувки, ако е студено – с кожухче. 

Към обяд момковата рода отивали за кума. Шаферът му връчвал феруглицата, а кума му давал пари. Заедно с кума на сватбата присъстват и неговите братя и сестри –  те са подкумци и на тях също се оказва голяма чест и внимание. 

Идва часта с вземането на булката. Тя е “скрита” в стаята с чеиза, а при нея са били най-близките и роднини (жени) и приятелки. В стаята присъствали и няколко мъже, които помагали за пазенето на булката. Те подпирали вратата на стаята отвътре, за да не могат да вземат булката, а отвън момковата врата напъвали за да влезнат. 

Едната обувка на булката се криела някъде в стаята. Задача на младоженника е да открие обувката и да я пълни с пари, докато стане по мярка на булката. Момата ги закичва с китки. 

Жените запяват песента:”Ела се вие, превива, мома се с рода прощава…” и бащата на булката я извежда навън. На двора започвало даруването на сватбарите. 

След даруването следвала венчавката в църквата, а след венчавката играели хоро на мегдана. 

Следобяд тръгвали към момкови. Там ги чакала свекървата с две менчета вода и два хляба. Опасвала булката с престилка, слагала й по един хляб под мишниците, по едно менче с вода в ръцете. Предварително подготвяла кълбо с усукани бял и червен конец, които развивала пред булката. Невестата бавно пристъпя по конеца след свекървата, а младоженецът след булката навивал отново конеца. Отстрани сватбари го питали: “Какво моташ?” А той отговарял: “Мъжко и женско, мъжко и женско”, с което показвал желанието си да има първо мъжка рожба. Когато булката влезела в къщата сядала за малко – в скута й слагали малко дете – пак се е гледало да е момче, за да е мъжка първата й рожба. 

След като булката била въведена в къщата, младоженника и негови близки отивали да откупят чеиза. За адет се пазарят с жените, като се и стремели да грабнат нещо от колата. След като получили по някоя и друга пара, жените се скланяли и предавали багажа на момкови.

Следвала гощавката за всички сватбари. Късно вечерта се изпращали с почести кумовете до тях и момината рода. 

В понеделник сутрин сватбата продължавала. Пак обличали младоженката като булка и заедно с младоженника ги водели на вода. Отивали на централната чешма в селото и там свекървата поставяла пред младото семейство два менци пълни с вода, а вътре пуснати дребни пари. Младоженците ритали менците пред себе си и разливали водата. Малките деца събирали парите. Това се повтаряло три пъти, който ритнел по-далече менчето, ще бъдел водещ в семейството. Пак имало смях и веселба, а край чешмата виели хоро.

На водата се водели само “честните” булки. На обяд се ходело у момини да носят “блага” ракия – знак, че момата им е била девствена.

В четвъртък след сватбата се разваляла феруглицата, като червената ябълка се разделяла на две и се изяждала от младото семейство. Младото семейство заживявало в един дом с родителите на момчето и поемали своите отговорности и задължения в големия, общ дом.

Това в най-общ вид е редът, в който се е провеждала дорковската християнска сватба. Много от елементите й са запазени и до днес, но много са и забравените.