Домът и семейството са били неприкосновени и свети за българина. Там той се е раждал, израствал, радвал се е на живота и задружно е посрещал мъките и несгодите. Патриархалното семейство съществувало като форма до средата на века в Дорково. Неговото разграждане започва с колективизацията на земята. Бащата на семейството е бил главния стожер на къщата и неговата дума е била закон. В някои семейства се случвало жената да бъде по-силната, водещата личност. Но тя не налагала волята си пряко, а чрез съпруга си – така се запазвал авторитета на главата на семейството пред децата му и обществото.

Членовете на семейството живеели заедно. Със задомяването си дъщерите излизали от бащиния дом. Синовете (ако са повече от един) след женитбата си оставали в бащиния дом. По-заможните дорковци отделяли по-големите си синове в самостоятелна къща. При майката и бащата оставал най-малкия син.

Къщите били малки, обикновено на един етаж, построени от кирпич. След 20-та година заможните дорковци започнали да строят големи къщи, на два ката с чардак, по образец на градските къщи. И днес в Дорково има запазени няколко къщи от онези години, които не са загубили своето очарование.