Територията на община Ракитово е обитавана от древността. През VІІ-VІ хилядолетие преди Христа възникват и първите неолитни селища при гр. Ракитово и с. Дорково. Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тракийски крепости с важно стратегическо значение са изградени в местностите “Пашино бърдо” и “Качаков чарк” край гр. Ракитово и “Алков камък” при гр. Костандово.


Църквите от раннохристиянската епоха на V-VІ век след Христа на територията на цялата община определят района като важно културно, религиозно и духовно средище, център на епископия в гр. Костандово. По време на турското владичество селата в Чепинското корито, в т.ч. гр. Ракитово, гр. Костандово и с. Дорково, се споменават в турски данъчни регистри от 1574 г., като гр. Ракитово е с най-големи феодални приходи – признак за едно голямо българско селище.

На територията на община Ракитово, при с. Дорково, е прочутата от българското средновековие крепост “Цепина, наричана от хронистите “чутовна” и “недостъпна”. Тя е столица на Родопската област, престолнина на деспот Алексий Слав.

Църквата “Св. Неделя” е паметник на културата, построен от християни и мохамедани. Иконостасът е дело на Банската художествена школа. Четиринадесет икони са най-добрите иконописни образци от XVІІ-XVІІІ в.


Раннохристиянската базилика в местността “Николица” в Ракитово датира от V-VI век. Съществувала до ХVII век, когато е разрушена. От 1923 г. е издигнат малък параклис “Свети Никола”. Базиликата е свързана с културата на местното тракийско племе беси, епископска, равна по план на базиликата “Света София” в гр. София. Впечатлява с големината, монументалността и запазените архитектурно-художествени детайли. За съхранението й от 1994 г. се извършват консервационно-реставрационни работи. 

Има няколко варианта за произхода на името на селището Ракитово според краеведа Гелин: произлиза от ракитата, която е от рода на върбата или божието дърво –ракитовица или личност от древността Ракита, син на един от управителите на региона. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Според информацията, предоставена от местния краевед Гелин по време на турското робство при реформа в турската армия на Ракитово е било възложено изтъкаването на аби за цялата армия. Това говори за наличието на ресурси в региона и икономически разцвет. 

Първото училище в Община Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в гр. Ракитово 1883 година. Според Стефан Захариев към средата на 19 век, гр. Ракитово има 260 жители в 80 къщи, част от които са помаци. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в гр. Ракитово живеят 3485 души, от които 1510 помаци. Разцветът на гр. Ракитово е през 1935 година когато е най-големият туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище, той запада. През 1963 г. гр. Ракитово е обявен за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става и общински център.